Hear the World

Скоро в поредица разговори постепенно изплува метафората сапунен балон (чия е тя - не се разбра конкретно, макар да ме набедиха, че си е моя). Та този балон се разбра, че сама съм си го изграждала, може би защото така съм свикнала. В него всичко е безопасно и всички са добри. И естествено идва момент, когато балонът се набожда на нещо и се пука. Доста е стряскащо и кънти в ушите. :))) Тогава се показва реалността, такава каквато е  - истинска. С всичките си нюанси: от най - красивите, до най  - грозните. И без това неотдавна ме мъмриха, че не искам да поема отговорност, другите да се почувстват зле. Не знаех, че това е лицемерие, но когато знам, че може би ще причиня болка, защото се налага, за мен няма граници от другия...Не искам да знам, че с красивото винаги има и не толкова красиво. Но не искам да живея и в балон. Искам да го спукам. Завинаги. Каквато и да е цената. Защото вярвам, че истината си струва. А всяко истинно и красиво нещо си има цена. Приемайки спокойно с него и грозното. А щом си го приел, значи си го разбрал. А разбирането означава промяна. 

ПП: Все пак Меркурий не е вече ретрограден Слава Богу.  Май ще трябва да отворя отделна секция в блога само за Астрология. чудя се...:))