неделя, 16 август 2009 г.
Котва
Разбрах каква ще е моята котвичка. Това е убежището, за което си спомняш, когато усетиш, че разни тъжни мисли и настроения се опитват да вземат превес. Когато искаме да се фокусираме върху нещо, но безуспешно понеже понякога е адски трудно, е наложително да си имаме котва, към която да се хванем веднага. Определено това върши работа, въпреки че си извикал в ума си всички възможни мъдрости и всичко научено, но без особен резултат. Та при поредния такъв момент един глас изникна в главата ми или може да е по - скоро някоя мисъл форма, знае ли се. :))))) "Научи се да цениш абсолютно всеки момент, в който си жива, иначе никога няма да се научиш да живееш."
Това е. "Винаги нещо се случва. Няма обикновени моменти."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментара (+add yours?)
Публикуване на коментар