Hear the World

Искам да потъна в топлината пъстра 

на очите смеещи се, през мъглата гъста 

на неродили се сълзи проникващи.

Искам да докосна мекотата чиста 

на звуците прегръщащи душата 

отдвъд стена на мислите преливащи....

Да знаете  - тази думичка, нищо като думичка, ама чудеса прави. "Извинявай"... Да го кажеш, дори когато смяташ, че човекът не го заслужава и не е прав. Че ти си потърпевшият. И няма никаква справедливост за теб. :))) 

Изведнъж се спираш...в ума ти проблясват картини...пропити с много смях и обич. И се питаш : къде отиде всичко това? И те удря светкавица - ама то никога не е заминавало, тук си е! Просто ние го забравяме и не му даваме простор да живее. И ти става едно хубаво, отиваш и казваш смотано, ама все пак искрено: "Извинявай"!  

Светват познатите очи, които почти се насълзяват и една прегръдка. Всичко останало се помита като с миг от ураган. 

Опитайте и ще видите какво ще се случи. ;)))