вторник, 26 май 2009 г.

И пак за пустите му оценки


Колко и да го усуквам няма оттърване от тях. И най - много оценяваш любимите хора, с които си заобиколен. Да не говорим за собствените ни представи и как всеки път се опитваме да напаснем към тях, някой, който сме срещнали и е привлякъл вниманието ни.

Всеки път си повтарям Албено - престани!  Да, ама не. :))) Постоянно правя сравнения (изчерв). Но това всичкото е винаги спрямо това, което искам и знам, че искам от дъното на душата ми. След известен период от време все се научавам да приемам нещата такива, каквито са, но не мога да правя компромис със сърцето си, с душата си. Не, че се правя на смела, но в другия случай е мъка...Хаха, иначе мога да проявявам доста добър конформизъм в дребните неща, но в големите - никога. Дай ми Боже все такава упоритост! :)))) И пак казвам, че тук оценката е съизмерима с това, което сърцето ти иска, а не защото така е по - сигурно. 

А етикетите са гадни ограничения. Настръхвам срещу ограничения. Но ги има. 

Точно на празника цял ден се наслаждавах на любима книга пред ей такава гледка. :Р