Hear the World

Разбрах каква ще е моята котвичка.  Това е убежището, за което си спомняш, когато усетиш, че разни тъжни мисли и настроения се опитват да вземат превес. Когато искаме да се фокусираме върху нещо, но безуспешно понеже понякога е адски трудно, е наложително да си имаме котва, към която да се хванем веднага. Определено това върши работа, въпреки че си извикал в ума си всички възможни мъдрости и всичко научено, но без особен резултат. Та при поредния такъв момент един глас изникна в главата ми или може да е по - скоро някоя мисъл форма, знае ли се. :)))))  "Научи се да цениш абсолютно всеки момент, в който си жива, иначе никога няма да се научиш да живееш." 

Това е. "Винаги нещо се случва. Няма обикновени моменти." 

 Или по скоро късчета живот. Разбира се при това пътуване очакванията ми бяха съвсем различни. :) Аз уж обичам изненадите, но този път не можех да се оттърва от усещането, че нещо не е наред. :) 

Не, че очакванията ми не бяха надминати, но не знам защо все исках нещата да се развиват, така като си ги представях. Колко наивно от моя страна. :)))))) Стремях се да бъда отворена максимално с всички сетива и да възприемам с широко отворени очи, това което ми се показва. Добре, че го осъзнах още в началото. :))) Пътуването до Асеновград мина сравнително спокойно, но това при положение, че имате волята и желанието да пътувате в тъмни зори, за да избегнете кошмарния трафик. Пътем спряхме в Пловдив за да свръшим работни задачки и изчакаме слънцето милостиво да тръгне към заник и да продължим. Определено бих предпочела някога да живея в Асеновград, отколкото в Пловдив - градчето, което обичам и помня още от дете с дъхавото мушкато и вечерния полъх от Родопите, каменистата река Чая, спокойствието и обещанието на планината....

Вечерта премина в топли срещи, спомени и сладки приказки, за да се отправим на сутринта свежи и отпочинали  за Кръстова гора. Бях изпълнена с надежда, но обзета предимно от любопитство. Пътят е извит и тесен, а разминаването кошмарно. Красотите - неземни. :) Минавайки през Бачково, времето рязко се влоши и забръска дъжд...но пътувайки нагоре малко, по - малко ласкаво ни посрещна слънцето. :) После разбрах, че това е така, защото Господ ни е поканил през този ден да идем на това свято място. Поне така каза, старата жена, която се грижеше за параклисите при новата църква. По нейни напътствия трябваше да допрем до металния кръст нещо, което носим - кръстче или друг талисман и да благодарим в молитва на Бог, че ни е поканил да дойдем. Е, аз нямах кръстче, но носех сребърно колие с две сърчица, вплетени в едно по - голямо. :) Жената ни разказа за многото чудеса, които са ставали в местността, намагнетизирана от вярата на хиляди хора. И в този ден беше пълно с туристи и миряни, които ни даваха напътствия накъде да вървим, всички се поздравяваха и подкрепяха. :) В последствие по пътя обратно занесохме по едно шише със светена вода и камъче от Аязмото при манастира, във всеки дом, който посетихме. :) Неочкавано. :)))) 

От надписа при кръста - дарен от цар Борис трети разбрах, че хората са размествали керемидите на параклисите и оставяли бележки под тях. Надписът гласеше: "Бог ни призовава за съкровена молитва от сърцето, нима общението с него има значение чрез някакви бележки? Защо рушите параклисите като местите керемидите?" 

Много по - лесно е да рушиш, отколкото да градиш.

На връщане не можехме да подминем Бачковски манастир и разбира се ресторант "Джамура", но нещо не останахме доволни този път. :) На излизане от манастира, пред входа един "младеж" продаваше полускъпоценни камъни и веднага окото ми се привлече от яспис, който докато се усетя го награбих в ръка и бях осведомена, че това ми е "на късмет" :))) и ми беше подробно обяснено от какво пази и с каква сила дарява, също така че периодично трябва да се полива с вода, за да се отмие отрицателната енергия натрупана в него от тялото. 

Дълго ще помня вкуса на сладкото от диви ягоди (затова си взех едно бурканче, което кротува в хладилника :))) ), биволското кисело мляко, което опитах в Жеравна  и други вкусотии, топлите приятелски очи, омайните залези и природните красоти, които някак си ти вдъхват чувството, че да живееш има смисъл. :) И не по - малко: да обичаш. :) 

Други снимки можете да видите тук.