Hear the World

Напоследък все си мисля, че когато съм с любим човек няма да мога да му дам мигове, които той би имал с някой друг. Че няма да мога да му дам преживявания, които би искал да има, понеже ги е приел за даденост...Осъзнах, че това не е вярно. Липсващите мигове ще се намерят в моята несъвършенност и специалност, които показват пътя към нещо много по - дълбоко и истинско. Затова неща, които би преживял и осъзнал с мен, няма да ги види с никой друг и веднъж видял ги, ще защитава до смърт моята непълноценност. :))) 

Не позволявайте никой никога да ви внуши, че не сте специални и да подлага на съмнение чувствата ви. Вие си знаете, че те винаги са били чисти. 

Обичам много тази история. Показва ти какво е просто да живееш. Да седиш на брега на езерото сред огнено море от оранжеви сухи цветя и да си надул до дупка тромбона. :))) Слушаш тишината в кошарата сред гъсетата, с възможно най - шантавата шапка на главата...и създаваш неразривна връзка. С безмълвни души. Невъзможно е да не станеш по - добър.

Какво пък, пишейки тук и залепяйки думите, наистина може да ти става по - ясно в душата. По - добре да останат като рамки тук, отколкото рамки вътре в теб. 

Еххх тази блог мания...:)))