Twitter
Facebook
Flickr
RSSпетък, 20 март 2009 г.
Когато искаш да отидеш до края на Вселената
Защо не дойде да ми каже ангела
радвай се, че чувстваш болката дете
вие хората сте благословени
да откривате наново Радостта
да пътувате към Красотата
и да следвате Светлината
чак до края на Вселената...
Да дишате Безкрая
да чувствате Ада и Рая
събрали се в Сърцето ви пламтящо
за да родят Любов, извираща безстрашно
безкрайна, бляскава, изпълнена с търпение
сръдни и цупки, тихичко смирение
галещи целувки, попивайки сълзи на обич
в море от Нежност....чак до края на Вселената.
ПП: Честита Първа Пролет! Сега е време да дадем живот на първичните импулси в нас и да разгорим искрата. Да направим място на новите неща, които ще дойдат. Ако те са красиви, ще ни изпълнят, дори да са мънички като зрънце.
Обичам ви милион и милиард. Всъщност не. Обичам ви до края на Вселената. :)))
2 коментара (+add yours?)
Илбенище, влюбено си, ми се струва. К'во ще кажеш да пишеш повече от веднъж на високосна?
Ами нали знаеш колко съм смела да изразявам чувствата и мислите си. (срам) Иначе дето казваш, ще започнат да ти текат през ушите.
Публикуване на коментар