понеделник, 25 октомври 2010 г.

Три чаши чай



За първи път пиша така за книга, преди да съм я прочела. Не се съмнявам в литературната й стойност. Но по - важно е друго. В нея е описана действителността. Каквато ние дори не можем да си представим. Поразрових се малко в интернет, за да науча повече за Грег Мортенсън и неговото дело.

Той е запален алпинист. Гигантът К2 (предполагам, повечето сте гледали филма "Вертикална граница") не го допуска до себе си и по пътя обратно Грег се изгубва, попадайки в някакво затънтено село в планината...А там, там животът е толкова суров, че децата учат на открито, седнали върху голата студена земя, без учебници и тетрадки...

Грег пише близо 580 писма до най - известните личности от шоубизнеса и политиката и в отговор получава само едно, повтарям ЕДНО! писмо с чек за сто долара от телевизионен водещ. Продава си алпинистката екипировка и колата, единствените му останали съкровища за общо 1500 долара...Тогава пише на майка си, която преподава в училище и там, когато децата разбират, че връстниците им от другия край на Земята нямат училище и учебници, събират всичките си пенита от джобните. По - късно тази инициатива прераства в организация и събира над 100 000 долара.

Постепенно Грег построява 145 училища!!! в най - отдалечените области на Пактистан и Афганистан, в които учат и момичета. "Когато образоваш момче, ти просто го образоваш. Но когато образоваш момиче, ти образоваш цяла общност."

Никак не му е било лесно. Отвличан, обвиняван в какво ли не. А сега из интернет се виждат някакви глупави подзаглавия, че се борел с тероризма. Опазил ме Бог. Просто неговото сърце е голямо и в него има място за всички деца.

Когато се докосна до подобна история, се чувствам жалка, дребна, непотребна. И се питам - "Какво по дяволите изобщо правя тук!?"

Затова Грег казва: "Когато сърцето ви говори, вслушвайте се внимателно!"

0 коментара (+add yours?)

Публикуване на коментар