Hear the World

Обичам много тази история. Показва ти какво е просто да живееш. Да седиш на брега на езерото сред огнено море от оранжеви сухи цветя и да си надул до дупка тромбона. :))) Слушаш тишината в кошарата сред гъсетата, с възможно най - шантавата шапка на главата...и създаваш неразривна връзка. С безмълвни души. Невъзможно е да не станеш по - добър.

Какво пък, пишейки тук и залепяйки думите, наистина може да ти става по - ясно в душата. По - добре да останат като рамки тук, отколкото рамки вътре в теб.