Twitter
Facebook
Flickr
RSSчетвъртък, 22 януари 2009 г.
За миговете...
Напоследък все си мисля, че когато съм с любим човек няма да мога да му дам мигове, които той би имал с някой друг. Че няма да мога да му дам преживявания, които би искал да има, понеже ги е приел за даденост...Осъзнах, че това не е вярно. Липсващите мигове ще се намерят в моята несъвършенност и специалност, които показват пътя към нещо много по - дълбоко и истинско. Затова неща, които би преживял и осъзнал с мен, няма да ги види с никой друг и веднъж видял ги, ще защитава до смърт моята непълноценност. :)))
Не позволявайте никой никога да ви внуши, че не сте специални и да подлага на съмнение чувствата ви. Вие си знаете, че те винаги са били чисти.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара (+add yours?)
Харесва ми това което си написала.Може би защото ми се е случило и съм мислила така като теб и затова те разбирам!Всеки сам по себе си е различен специфичен единствен и всички мигове са такива само че по различен начин с различен човек.Всички ние сме несъвършенни и се сблъскваме със себе си през целия ни живот.Ние сами си правим миговете а най важното в тях е да сме чисти и искренни когато това е така те остават незабравими и ценни не само за нас но и за човека участник в съответния миг. Изживявай всеки свой миг като единствен и неповторим,незабравим!Всеки миг ти носи нещо важно и ценно за самата теб!Бъди силна когато мигът го изисква.Дори и мигът на радост ни коства усилие да го задържим колкото е възможно по-дълго с нас,да го запазим в мигът ни - живот !!!
По - голям заплес от мен няма. :) Сега успях спокойно да прочета този коментар. Благодаря ти много.
Публикуване на коментар