Hear the World

       Още съм под въздействието на филма, екранизация на една от любимите ми книги. Не мисля, че може да става дума за сравнение с другите произведения на Оскар Уайлд, като "Саломе, "Идеалният мъж" и т.н. Много често свързват Дориан Грей с митът за Нарцис. Но този мит ми се струва, че е погрешно разбиран. Нарцис се влюбил в своя образ и се съзерцавал, но това го води до смърт (както Дориан). Ключът е в съзерцанието. Ако знаете суфите наричат търсещите "влюбени". Та тук не става въпрос за самовлюбеност и безсърдечие, а за умението да съзерцаваш. Но стига толкова за митологията. Хареса ми изборът на младежа за образа на Дориан. Нереално красив е. Тези, които знаят какъв персонаж изиграва, ще ме разберат. Но кое прави толкова лесно чистотата и невинността да бъдат заменени с безсърдечие и жестокост? Невинната душа се примамва най - лесно.  

Ако перифразирам Уайлд няма морално и неморално изкуство, има посредствено или истинско изкуство.   Затова да внимаваме как рисуваме картината на душата си.  Ахам!

И всичко това, само за да напиша колко е готин тоя от снимката. Хахаха. :))