Hear the World

Крайно време е, не само да седя и да наблюдавам отстрани. Не само да гледам красивите движения, но и аз да ги правя. Не само да гледам красивите картини, но да ги рисувам. Не само да виждам, когато някой викне, но и аз да викна. 

Животът е, когато ти самият създаваш. Не е само да наблюдаваш. :) 

Обичам киното, въпреки че може да бъде твърде манипулативно понякога. В края на историята не знаех повече, макар че в началото ме уверяват в това, нито смятам, че героите намериха отговор на въпроса “Сляпа ли е истинската любов?” . 

За мен истинската любов не е сляпа. Тя иска кураж да погледнеш действителността право в очите и да се освободиш от илюзиите.

За мен Рубен и Мари само се докоснаха до любовта, но пропиляха шанса да я изживеят пълноценно. Тя предпочете да остане в собствените си страхове и удобността на неговата така наречена “сляпа любов”. И двамата са преживели неща, които им дадоха възможност да проникнат отвъд видимото и да докоснат истината. Слепотата на Рубен и различната външност на Мари. Но никой от тях не оцени това.

Защо Мари постъпи егоистично според мен? Въпреки белезите оставени й като дете. Тя искаше любимият да я търси с пръсти и слух, но не и да я види изцяло. Интересно ми е как се е почувствала, след като е разбрала, че той е отнел зрението си заради нея? Едва ли някога ще разбера, но за мен е егоизъм да предизвикаш такава безсмислена жертва. Досущ като Снежната Кралица, която разпръсквала парченца лед в сърцата на хората.

Истинската любов е доверие. Да обичаш истински, означава да даваш, без непременно да изискваш и да получаваш.

А Мари избра сляпата любов пред истинската.  

Интересно е, колко лесно човек приема всичко за даденост. Колко лесно върви по някакви утъпкани колозови и бързо свиква с това, което му е предоставено.

Свикваш с най – различната гълчава наоколо, свикваш и с безкрайната тишина...Не, че и тишината е лесно да се чуе де.

            Каква ли смелост изисква подобно решение, като това на Сали и Пол Тейлър. Но те явно са от хората, които не се отказват лесно от мечтите си. Филмът „Сега, когато чувам” провокира у мен размисли и емоции, докосна дълбоки струни на душата ми. Не само защото преживяното ми е познато, а и за възможността да погледнеш на нещата острани. Да се видиш и да се запиташ кой си?

            В началото показват една мисъл на Хелън Келър, че ако можела да избира дали да е сляпа или глуха, щяла да избере да е сляпа, понеже глухотата те откъсва от хората...Не съм съгласна. Кое е това, което те откъсва от хората всъщност? Глухотата? Да, пречка е. Да, неудобно е. Непреодолима? Не мисля...нужно е много малко за да се преодолее нещо така голямо. Но може би голямо само в нашите представи. Трябва ли да изискваме от хората със запазен слух да отгатват какво ни е необходимо. Не, мисля аз. Едно от нещата, в които вярвам е, че е необходимо да оставя другите сами да направят своя избор. Единственото от моя страна е да им покажа съвсем открито моя.

            Нека да споделя малко личен опит. Благословена съм със страхотно семейство и приятели. Въпреки, че това прави нещата много по – лесни, аз пак малко или много се страхувам да продължа напред към нови неща. Вечно се притеснявам дали ще се разбирам с околните, как ще общуваме и така нататък...Затова в повечето случаи стоя като дърво, най – вече в началото. :) Макар винаги да съм мислела, че аз съм човека, който ще показва и обяснява как се общува с човек с намален слух, се случва така че винаги околните сами намират пътя до мен. Изумително. :) Надали моята вяра в хората прави това? Не знам. Но те сами се научават как. Никой не изисква от мен да бъда перфектна (пък аз в този момент си умирам), а неуморно и търпеливо ми говорят...Казват ми, че предпочитат да общуват с мен, отколкото с чуващи. Още повече се изумявам. Та кое казвате ни разделя? Чуването ли? Човека до мен сам усеща, когато не разбирам и повтаря. Ето това е свързването. Свързването е просто да бъдеш приятел. А не да искаш невъзможното в този момент. 

            Винаги е по – лесно да искаме човек да надскача нещо, което не може, отколкото просто да го приемем такъв, какъвто е.

Господ не иска да ми даде криле,

ще трябва явно сама да си ги зашия, 

с болка протягаща жадно ръце, 

затънала в дребнотемия до шия...

Сама ще си наливам емоция

в моята празна чаша 

след това пак сама ще ритам в амоция 

докато изпълзя от нейната каша. 

"Няма е душата ми,

В мен мълчи заключена.

Нито си я виждал,

Нито ти е трябвала.

Празно е в очите ми,

Не боли от случване

Може да си истински,

но не вярвам."

       Още съм под въздействието на филма, екранизация на една от любимите ми книги. Не мисля, че може да става дума за сравнение с другите произведения на Оскар Уайлд, като "Саломе, "Идеалният мъж" и т.н. Много често свързват Дориан Грей с митът за Нарцис. Но този мит ми се струва, че е погрешно разбиран. Нарцис се влюбил в своя образ и се съзерцавал, но това го води до смърт (както Дориан). Ключът е в съзерцанието. Ако знаете суфите наричат търсещите "влюбени". Та тук не става въпрос за самовлюбеност и безсърдечие, а за умението да съзерцаваш. Но стига толкова за митологията. Хареса ми изборът на младежа за образа на Дориан. Нереално красив е. Тези, които знаят какъв персонаж изиграва, ще ме разберат. Но кое прави толкова лесно чистотата и невинността да бъдат заменени с безсърдечие и жестокост? Невинната душа се примамва най - лесно.  

Ако перифразирам Уайлд няма морално и неморално изкуство, има посредствено или истинско изкуство.   Затова да внимаваме как рисуваме картината на душата си.  Ахам!

И всичко това, само за да напиша колко е готин тоя от снимката. Хахаха. :)) 

Преди всичко Юпитер е ключ за растеж, благополучие и реализация на потенциала. Личността придобива израз в материалния свят и в зависимост от нивото на съзнанието, тя може да изяви както най – възвишените, така и най  - отрицателните аспекти на Юпитеровия архетип. Нека да цитирам моя най – любим астролог Стивън Аройо: „Мястото на Юпитер указва къде индивидът има възможност да развива увереност и самоуважение чрез активно поемане на рискове, основано на вярата в собствените си възможности. Това може да се постигне само когато човек черпи от източника на изобилие вътре в себе си и позволи на тази енергия, талант или по – висш разум да действа в собствения му живот. „

Стремежът, ентусиазмът и  необходимостта от посвещаването на живота си на по – висш идеал са думи, характерни за Юпитеровата личност. Отличен пример в това отношение е Уинстън Чърчил със Слънце в Стрелец и Юпитер в съвпад с Марс на Асцендент!. Този съвпад показва неговото безстрашие (по време на бомбардировка остава на покрива на правителствената сграда) и пророческите му способности заради опозицията на Юпитер и Нептун. Чърчил е предвидил желязната завеса и въвежда този термин преди края на Втората Световна война.

Уилям Блейк, поет юпитерианец, художник и гравьор също има много силно развита интуиция – съвпад на Юпитер, Слънце и Плутон! в Стрелец. Тук Юпитер усилва многократно способностите за преживяване на трансцедентното, което той изразява в тези стихчета:

„Света да видиш в зрънце пясък,

И небесата – в диво цвете.

Задръж безкрайността в дланта си

И вечността  - във часовете.”

При Херман Хесе Юпитер е в Стрелец на Асцендента и опозиция с Меркурий, което го прави роден писател. Той има изострена чувствителност, поради трите планети в Риби (също Юпитеров знак), която се проявява в произведенията му, популярни най – вече на изток!

Амелия Еърхарт, първата жена с пилотски лиценз, има съвпад Юпитер – Марс, което подчертава нейната смелост и целеустременост! Толкова различна от Емили Дикинсън, нежната поетеса, която не напуснала дома си. Емили има струпване на планети в Стрелец и Юпитер в съвпад с Нептун, което я съредоточва в дълбочинно изследване на собствената личност и осъзнаваща напълно мисията си на поетеса. Всички знаем от какво се прави ливада. :))) 

Юпитер е мощен фактор при Франклин Д. Рузвелт. В неговата карта, той се разполага в девети дом. По този начин става канал на вярата в бъдещето и националната съвест. Рузвелт е осэществил пълния потенциал на своята дхарма (ведическото понятие за правилно действие).  

Но личността, на която искам да обърна най – голямо внимание това е Мохандас (Махатма) Ганди. Със Слънце във Везни Ганди, изобщо не обичал да го наричат Махатма, титлата, която означава Велика душа. Той излъчвал невероятна харизматичност и имал огромно влияние върху масите. Проявил е по – най възвишения начин съвпада на Юпитер с Плутон, а Плутон е свързан с властта. В Ганди това се изразява чрез принципа на ненасилие, който той нарича сатягряха. Луната в Лъв, свързана в квадрат с Юпитер, го подтиква да предприема драматични действия, с които да сломява съпротивата на враговете си. Точно през 1930 година, когато е открита планетата Плутон, Ганди прави прочутия Солен поход. През същата година той публикува и своя превод на „Бхагават Гита”. Ганди съчетава в себе си изключително мощна емоция, но напълно контролирана. С невероятната си твърдост по пътя към Истината с лекота пречупва големите си врагове, защото никой не искал да бъде отговорен за смъртта на Махатма. Но неговите действия нямат нищо общо с насилието и отрицателната проява на властта, напротив той побеждава единствено и само с личния си пример, като проявява необикновена сила на Духа, водейки съвсем прост начин на живот и следвайки целите си докрай, с цената на живота си.

Още по интересно е, че Ганди е поддържал кореспонденция с Алберт Айнщайн и дори са  имали намерение да се срещнат, но тази среща е била осуетена от убийството на Ганди. Айнщайн, имал опозиция на Юпитер с Уран, следствие от което е неговата революционна теория и твърде необичайни и задълбочени научни проникновения. Юпитер е в знака на Водолей, управляван от Уран. Прометеев огън в пълната си сила. :)) Уран носи огъня на Прометей, Юпитер му придава дълбочина и сила. Той разбирал мисията на Ганди, по – добре от всеки друг и го наричал политически гений.

Рождество Христово е! Нека водени от огнения дух на Юпитер да съумеем да извлечем неговите поуки подкрепяни от божествената сила, която той представлява и да крачим напред с увереност в бъдещето.