Hear the World

Тази тема ме вълнува напоследък. А и урокът на Елизабет Бенит, героиня от едноименната книга беше, че тя не искаше да приеме, че хората са различни. Шокирана, че нейната най - добра приятелка се омъжи за човек, който според нея е противен и непоносим мазник ( да си кажем правото - такъв си и беше), трудно възприе идеята тази интелигентна и красива млада жена да се обвърже по този начин. Колко често, без да се усетим наслагваме собствените си представи върху другите, при това най - скъпите ни на сърцето приятели. Не можем да приемем, че те могат да бъдат щастливи по свой си начин . 

Струва ми се, че понякога все анализираме и забравяме да бъдем просто приятели. 

И накрая - много ми харесва тази мисъл - Предразсъдъкът е невежество. :) 

Скоро в поредица разговори постепенно изплува метафората сапунен балон (чия е тя - не се разбра конкретно, макар да ме набедиха, че си е моя). Та този балон се разбра, че сама съм си го изграждала, може би защото така съм свикнала. В него всичко е безопасно и всички са добри. И естествено идва момент, когато балонът се набожда на нещо и се пука. Доста е стряскащо и кънти в ушите. :))) Тогава се показва реалността, такава каквато е  - истинска. С всичките си нюанси: от най - красивите, до най  - грозните. И без това неотдавна ме мъмриха, че не искам да поема отговорност, другите да се почувстват зле. Не знаех, че това е лицемерие, но когато знам, че може би ще причиня болка, защото се налага, за мен няма граници от другия...Не искам да знам, че с красивото винаги има и не толкова красиво. Но не искам да живея и в балон. Искам да го спукам. Завинаги. Каквато и да е цената. Защото вярвам, че истината си струва. А всяко истинно и красиво нещо си има цена. Приемайки спокойно с него и грозното. А щом си го приел, значи си го разбрал. А разбирането означава промяна. 

ПП: Все пак Меркурий не е вече ретрограден Слава Богу.  Май ще трябва да отворя отделна секция в блога само за Астрология. чудя се...:)) 

Напоследък все си мисля, че когато съм с любим човек няма да мога да му дам мигове, които той би имал с някой друг. Че няма да мога да му дам преживявания, които би искал да има, понеже ги е приел за даденост...Осъзнах, че това не е вярно. Липсващите мигове ще се намерят в моята несъвършенност и специалност, които показват пътя към нещо много по - дълбоко и истинско. Затова неща, които би преживял и осъзнал с мен, няма да ги види с никой друг и веднъж видял ги, ще защитава до смърт моята непълноценност. :))) 

Не позволявайте никой никога да ви внуши, че не сте специални и да подлага на съмнение чувствата ви. Вие си знаете, че те винаги са били чисти. 

Обичам много тази история. Показва ти какво е просто да живееш. Да седиш на брега на езерото сред огнено море от оранжеви сухи цветя и да си надул до дупка тромбона. :))) Слушаш тишината в кошарата сред гъсетата, с възможно най - шантавата шапка на главата...и създаваш неразривна връзка. С безмълвни души. Невъзможно е да не станеш по - добър.

Какво пък, пишейки тук и залепяйки думите, наистина може да ти става по - ясно в душата. По - добре да останат като рамки тук, отколкото рамки вътре в теб. 

Еххх тази блог мания...:)))