Hear the World

Колко и да го усуквам няма оттърване от тях. И най - много оценяваш любимите хора, с които си заобиколен. Да не говорим за собствените ни представи и как всеки път се опитваме да напаснем към тях, някой, който сме срещнали и е привлякъл вниманието ни.

Всеки път си повтарям Албено - престани!  Да, ама не. :))) Постоянно правя сравнения (изчерв). Но това всичкото е винаги спрямо това, което искам и знам, че искам от дъното на душата ми. След известен период от време все се научавам да приемам нещата такива, каквито са, но не мога да правя компромис със сърцето си, с душата си. Не, че се правя на смела, но в другия случай е мъка...Хаха, иначе мога да проявявам доста добър конформизъм в дребните неща, но в големите - никога. Дай ми Боже все такава упоритост! :)))) И пак казвам, че тук оценката е съизмерима с това, което сърцето ти иска, а не защото така е по - сигурно. 

А етикетите са гадни ограничения. Настръхвам срещу ограничения. Но ги има. 

Точно на празника цял ден се наслаждавах на любима книга пред ей такава гледка. :Р 

Искам да потъна в топлината пъстра 

на очите смеещи се, през мъглата гъста 

на неродили се сълзи проникващи.

Искам да докосна мекотата чиста 

на звуците прегръщащи душата 

отдвъд стена на мислите преливащи....

Да знаете  - тази думичка, нищо като думичка, ама чудеса прави. "Извинявай"... Да го кажеш, дори когато смяташ, че човекът не го заслужава и не е прав. Че ти си потърпевшият. И няма никаква справедливост за теб. :))) 

Изведнъж се спираш...в ума ти проблясват картини...пропити с много смях и обич. И се питаш : къде отиде всичко това? И те удря светкавица - ама то никога не е заминавало, тук си е! Просто ние го забравяме и не му даваме простор да живее. И ти става едно хубаво, отиваш и казваш смотано, ама все пак искрено: "Извинявай"!  

Светват познатите очи, които почти се насълзяват и една прегръдка. Всичко останало се помита като с миг от ураган. 

Опитайте и ще видите какво ще се случи. ;))) 

Защо не дойде да ми каже ангела 

радвай се, че чувстваш болката дете

вие хората сте благословени 

да откривате наново Радостта

да пътувате към Красотата 

и да следвате Светлината

чак до края на Вселената...



Да дишате Безкрая

да чувствате Ада и Рая

събрали се в Сърцето ви пламтящо

за да родят Любов, извираща безстрашно

безкрайна, бляскава, изпълнена с търпение

сръдни и цупки, тихичко смирение

галещи целувки, попивайки сълзи на обич

в море от Нежност....чак до края на Вселената. 

ПП: Честита Първа Пролет! Сега е време да дадем живот на първичните импулси в нас и да разгорим искрата. Да направим място на новите неща, които ще дойдат. Ако те са красиви, ще ни изпълнят, дори да са мънички като зрънце. 

Обичам ви милион и милиард. Всъщност не. Обичам ви до края на Вселената. :)))  

Тази тема ме вълнува напоследък. А и урокът на Елизабет Бенит, героиня от едноименната книга беше, че тя не искаше да приеме, че хората са различни. Шокирана, че нейната най - добра приятелка се омъжи за човек, който според нея е противен и непоносим мазник ( да си кажем правото - такъв си и беше), трудно възприе идеята тази интелигентна и красива млада жена да се обвърже по този начин. Колко често, без да се усетим наслагваме собствените си представи върху другите, при това най - скъпите ни на сърцето приятели. Не можем да приемем, че те могат да бъдат щастливи по свой си начин . 

Струва ми се, че понякога все анализираме и забравяме да бъдем просто приятели. 

И накрая - много ми харесва тази мисъл - Предразсъдъкът е невежество. :) 

Скоро в поредица разговори постепенно изплува метафората сапунен балон (чия е тя - не се разбра конкретно, макар да ме набедиха, че си е моя). Та този балон се разбра, че сама съм си го изграждала, може би защото така съм свикнала. В него всичко е безопасно и всички са добри. И естествено идва момент, когато балонът се набожда на нещо и се пука. Доста е стряскащо и кънти в ушите. :))) Тогава се показва реалността, такава каквато е  - истинска. С всичките си нюанси: от най - красивите, до най  - грозните. И без това неотдавна ме мъмриха, че не искам да поема отговорност, другите да се почувстват зле. Не знаех, че това е лицемерие, но когато знам, че може би ще причиня болка, защото се налага, за мен няма граници от другия...Не искам да знам, че с красивото винаги има и не толкова красиво. Но не искам да живея и в балон. Искам да го спукам. Завинаги. Каквато и да е цената. Защото вярвам, че истината си струва. А всяко истинно и красиво нещо си има цена. Приемайки спокойно с него и грозното. А щом си го приел, значи си го разбрал. А разбирането означава промяна. 

ПП: Все пак Меркурий не е вече ретрограден Слава Богу.  Май ще трябва да отворя отделна секция в блога само за Астрология. чудя се...:)) 

Напоследък все си мисля, че когато съм с любим човек няма да мога да му дам мигове, които той би имал с някой друг. Че няма да мога да му дам преживявания, които би искал да има, понеже ги е приел за даденост...Осъзнах, че това не е вярно. Липсващите мигове ще се намерят в моята несъвършенност и специалност, които показват пътя към нещо много по - дълбоко и истинско. Затова неща, които би преживял и осъзнал с мен, няма да ги види с никой друг и веднъж видял ги, ще защитава до смърт моята непълноценност. :))) 

Не позволявайте никой никога да ви внуши, че не сте специални и да подлага на съмнение чувствата ви. Вие си знаете, че те винаги са били чисти.