Hear the World

Сигурно заглавието ще ви стресне и ще си кажете - ох поредната фанатична феминистка, която ще развее бойни знамена, ще заклейми мъжете и ще загърби всичко женствено в себе си. Нищо подобно.

С моя любим влязохме в спор що е феминизъм. Всъщност направо се оказа, че съм забравила какво е :)) и също така се оказа, че съм се вкарала в някакви рамкирани възприятия, както и той. Според него феминизъм - това е социална теза, според която жените са равноправни с мъжете. Не ли така? Но аз бях убедена, че феминистка е мръсна дума, че се асоциира едва ли не с мъжемразка или с лесбийка, натрапваща груба мъжка визия. С извинение към лесбийките - не смятам, че всички са такива, просто това беше моята лична асоциация на прима виста. Доста лесно е на човек да му се насадят някакви представи нали? Че забравяш точното значение. Според него пък - жените вкарвали мъжете в един общ кюп. :)) Ох горките мъже...:))

Скоро казах някъде, че съм за равноправното партньорство. Но какво означава то. За мен то е когато има любов и любовта се отдава и приема тук и сега постоянно.

Повечето мъже се стряскат и плашат, когато жената отстоява себе си, понеже си мислят, че ще бъдат стъпкани (и с право, щото много са го загазили :)) ). Но хората растем и се развиваме. Светът се променя. Осъзнаването на женската същност е просто неизбежно. Не само защото е била векове наред потъпквана. Във всеки човек има заложено мъжко и женско начало. Когато мъжът потъпква жената, все едно потъпква част от себе си и обратното.

Само че мили мъже, никой няма да ви стъпква :)). Защото жената носи живот. Феминизмът не е водене на война. Боже опази! Това е завяваване на висок глас да се спре с войните. Феминизмът не е войнственост, а стремеж към опазване на живота. Утвърждаване на любовта. Напомняне на това, как се обича.

Казах. :)

Опиат ли е любовта? Това се питах, вчера след като се запознах с една интересна история миналия ден, разказана в книгата "Еволюция на Виагра търговеца". :) Толкова ни е грижа дали от всяко нещо ще спечелим или не, че не забелязваме същественото.

Всъщност филмчето със същото заглавие "Любов и други опиати"показва нещо много важно. Избора, който ще направиш тук и сега. И готов ли си да поемеш отговорност за този избор? Любовта не е опиат, а реалност. Любовта ти показва, колко много избори всъщност имаш. Но те са си твои и ти ги правиш сега и тук!

За първи път пиша така за книга, преди да съм я прочела. Не се съмнявам в литературната й стойност. Но по - важно е друго. В нея е описана действителността. Каквато ние дори не можем да си представим. Поразрових се малко в интернет, за да науча повече за Грег Мортенсън и неговото дело.

Той е запален алпинист. Гигантът К2 (предполагам, повечето сте гледали филма "Вертикална граница") не го допуска до себе си и по пътя обратно Грег се изгубва, попадайки в някакво затънтено село в планината...А там, там животът е толкова суров, че децата учат на открито, седнали върху голата студена земя, без учебници и тетрадки...

Грег пише близо 580 писма до най - известните личности от шоубизнеса и политиката и в отговор получава само едно, повтарям ЕДНО! писмо с чек за сто долара от телевизионен водещ. Продава си алпинистката екипировка и колата, единствените му останали съкровища за общо 1500 долара...Тогава пише на майка си, която преподава в училище и там, когато децата разбират, че връстниците им от другия край на Земята нямат училище и учебници, събират всичките си пенита от джобните. По - късно тази инициатива прераства в организация и събира над 100 000 долара.

Постепенно Грег построява 145 училища!!! в най - отдалечените области на Пактистан и Афганистан, в които учат и момичета. "Когато образоваш момче, ти просто го образоваш. Но когато образоваш момиче, ти образоваш цяла общност."

Никак не му е било лесно. Отвличан, обвиняван в какво ли не. А сега из интернет се виждат някакви глупави подзаглавия, че се борел с тероризма. Опазил ме Бог. Просто неговото сърце е голямо и в него има място за всички деца.

Когато се докосна до подобна история, се чувствам жалка, дребна, непотребна. И се питам - "Какво по дяволите изобщо правя тук!?"

Затова Грег казва: "Когато сърцето ви говори, вслушвайте се внимателно!"

Не искам да съм твое изкушение,

а извиращо душевно вдъхновение

Не искам да съм твое прегрешение,

не виждай в мене изкупление.

Не искам да владея просто твоето въображение,

а да съм телом и духом допълнение. 

Не искам просто с пръсти да ме галиш, 

и с устни огнени по тялото да жариш, 

а да виждаш трънчетата в мен седящи 

и с любов да ги изгаряш. 

Крайно време е, не само да седя и да наблюдавам отстрани. Не само да гледам красивите движения, но и аз да ги правя. Не само да гледам красивите картини, но да ги рисувам. Не само да виждам, когато някой викне, но и аз да викна. 

Животът е, когато ти самият създаваш. Не е само да наблюдаваш. :) 

Обичам киното, въпреки че може да бъде твърде манипулативно понякога. В края на историята не знаех повече, макар че в началото ме уверяват в това, нито смятам, че героите намериха отговор на въпроса “Сляпа ли е истинската любов?” . 

За мен истинската любов не е сляпа. Тя иска кураж да погледнеш действителността право в очите и да се освободиш от илюзиите.

За мен Рубен и Мари само се докоснаха до любовта, но пропиляха шанса да я изживеят пълноценно. Тя предпочете да остане в собствените си страхове и удобността на неговата така наречена “сляпа любов”. И двамата са преживели неща, които им дадоха възможност да проникнат отвъд видимото и да докоснат истината. Слепотата на Рубен и различната външност на Мари. Но никой от тях не оцени това.

Защо Мари постъпи егоистично според мен? Въпреки белезите оставени й като дете. Тя искаше любимият да я търси с пръсти и слух, но не и да я види изцяло. Интересно ми е как се е почувствала, след като е разбрала, че той е отнел зрението си заради нея? Едва ли някога ще разбера, но за мен е егоизъм да предизвикаш такава безсмислена жертва. Досущ като Снежната Кралица, която разпръсквала парченца лед в сърцата на хората.

Истинската любов е доверие. Да обичаш истински, означава да даваш, без непременно да изискваш и да получаваш.

А Мари избра сляпата любов пред истинската.  

Интересно е, колко лесно човек приема всичко за даденост. Колко лесно върви по някакви утъпкани колозови и бързо свиква с това, което му е предоставено.

Свикваш с най – различната гълчава наоколо, свикваш и с безкрайната тишина...Не, че и тишината е лесно да се чуе де.

            Каква ли смелост изисква подобно решение, като това на Сали и Пол Тейлър. Но те явно са от хората, които не се отказват лесно от мечтите си. Филмът „Сега, когато чувам” провокира у мен размисли и емоции, докосна дълбоки струни на душата ми. Не само защото преживяното ми е познато, а и за възможността да погледнеш на нещата острани. Да се видиш и да се запиташ кой си?

            В началото показват една мисъл на Хелън Келър, че ако можела да избира дали да е сляпа или глуха, щяла да избере да е сляпа, понеже глухотата те откъсва от хората...Не съм съгласна. Кое е това, което те откъсва от хората всъщност? Глухотата? Да, пречка е. Да, неудобно е. Непреодолима? Не мисля...нужно е много малко за да се преодолее нещо така голямо. Но може би голямо само в нашите представи. Трябва ли да изискваме от хората със запазен слух да отгатват какво ни е необходимо. Не, мисля аз. Едно от нещата, в които вярвам е, че е необходимо да оставя другите сами да направят своя избор. Единственото от моя страна е да им покажа съвсем открито моя.

            Нека да споделя малко личен опит. Благословена съм със страхотно семейство и приятели. Въпреки, че това прави нещата много по – лесни, аз пак малко или много се страхувам да продължа напред към нови неща. Вечно се притеснявам дали ще се разбирам с околните, как ще общуваме и така нататък...Затова в повечето случаи стоя като дърво, най – вече в началото. :) Макар винаги да съм мислела, че аз съм човека, който ще показва и обяснява как се общува с човек с намален слух, се случва така че винаги околните сами намират пътя до мен. Изумително. :) Надали моята вяра в хората прави това? Не знам. Но те сами се научават как. Никой не изисква от мен да бъда перфектна (пък аз в този момент си умирам), а неуморно и търпеливо ми говорят...Казват ми, че предпочитат да общуват с мен, отколкото с чуващи. Още повече се изумявам. Та кое казвате ни разделя? Чуването ли? Човека до мен сам усеща, когато не разбирам и повтаря. Ето това е свързването. Свързването е просто да бъдеш приятел. А не да искаш невъзможното в този момент. 

            Винаги е по – лесно да искаме човек да надскача нещо, което не може, отколкото просто да го приемем такъв, какъвто е.

Господ не иска да ми даде криле,

ще трябва явно сама да си ги зашия, 

с болка протягаща жадно ръце, 

затънала в дребнотемия до шия...

Сама ще си наливам емоция

в моята празна чаша 

след това пак сама ще ритам в амоция 

докато изпълзя от нейната каша. 

"Няма е душата ми,

В мен мълчи заключена.

Нито си я виждал,

Нито ти е трябвала.

Празно е в очите ми,

Не боли от случване

Може да си истински,

но не вярвам."

       Още съм под въздействието на филма, екранизация на една от любимите ми книги. Не мисля, че може да става дума за сравнение с другите произведения на Оскар Уайлд, като "Саломе, "Идеалният мъж" и т.н. Много често свързват Дориан Грей с митът за Нарцис. Но този мит ми се струва, че е погрешно разбиран. Нарцис се влюбил в своя образ и се съзерцавал, но това го води до смърт (както Дориан). Ключът е в съзерцанието. Ако знаете суфите наричат търсещите "влюбени". Та тук не става въпрос за самовлюбеност и безсърдечие, а за умението да съзерцаваш. Но стига толкова за митологията. Хареса ми изборът на младежа за образа на Дориан. Нереално красив е. Тези, които знаят какъв персонаж изиграва, ще ме разберат. Но кое прави толкова лесно чистотата и невинността да бъдат заменени с безсърдечие и жестокост? Невинната душа се примамва най - лесно.  

Ако перифразирам Уайлд няма морално и неморално изкуство, има посредствено или истинско изкуство.   Затова да внимаваме как рисуваме картината на душата си.  Ахам!

И всичко това, само за да напиша колко е готин тоя от снимката. Хахаха. :)) 

Преди всичко Юпитер е ключ за растеж, благополучие и реализация на потенциала. Личността придобива израз в материалния свят и в зависимост от нивото на съзнанието, тя може да изяви както най – възвишените, така и най  - отрицателните аспекти на Юпитеровия архетип. Нека да цитирам моя най – любим астролог Стивън Аройо: „Мястото на Юпитер указва къде индивидът има възможност да развива увереност и самоуважение чрез активно поемане на рискове, основано на вярата в собствените си възможности. Това може да се постигне само когато човек черпи от източника на изобилие вътре в себе си и позволи на тази енергия, талант или по – висш разум да действа в собствения му живот. „

Стремежът, ентусиазмът и  необходимостта от посвещаването на живота си на по – висш идеал са думи, характерни за Юпитеровата личност. Отличен пример в това отношение е Уинстън Чърчил със Слънце в Стрелец и Юпитер в съвпад с Марс на Асцендент!. Този съвпад показва неговото безстрашие (по време на бомбардировка остава на покрива на правителствената сграда) и пророческите му способности заради опозицията на Юпитер и Нептун. Чърчил е предвидил желязната завеса и въвежда този термин преди края на Втората Световна война.

Уилям Блейк, поет юпитерианец, художник и гравьор също има много силно развита интуиция – съвпад на Юпитер, Слънце и Плутон! в Стрелец. Тук Юпитер усилва многократно способностите за преживяване на трансцедентното, което той изразява в тези стихчета:

„Света да видиш в зрънце пясък,

И небесата – в диво цвете.

Задръж безкрайността в дланта си

И вечността  - във часовете.”

При Херман Хесе Юпитер е в Стрелец на Асцендента и опозиция с Меркурий, което го прави роден писател. Той има изострена чувствителност, поради трите планети в Риби (също Юпитеров знак), която се проявява в произведенията му, популярни най – вече на изток!

Амелия Еърхарт, първата жена с пилотски лиценз, има съвпад Юпитер – Марс, което подчертава нейната смелост и целеустременост! Толкова различна от Емили Дикинсън, нежната поетеса, която не напуснала дома си. Емили има струпване на планети в Стрелец и Юпитер в съвпад с Нептун, което я съредоточва в дълбочинно изследване на собствената личност и осъзнаваща напълно мисията си на поетеса. Всички знаем от какво се прави ливада. :))) 

Юпитер е мощен фактор при Франклин Д. Рузвелт. В неговата карта, той се разполага в девети дом. По този начин става канал на вярата в бъдещето и националната съвест. Рузвелт е осэществил пълния потенциал на своята дхарма (ведическото понятие за правилно действие).  

Но личността, на която искам да обърна най – голямо внимание това е Мохандас (Махатма) Ганди. Със Слънце във Везни Ганди, изобщо не обичал да го наричат Махатма, титлата, която означава Велика душа. Той излъчвал невероятна харизматичност и имал огромно влияние върху масите. Проявил е по – най възвишения начин съвпада на Юпитер с Плутон, а Плутон е свързан с властта. В Ганди това се изразява чрез принципа на ненасилие, който той нарича сатягряха. Луната в Лъв, свързана в квадрат с Юпитер, го подтиква да предприема драматични действия, с които да сломява съпротивата на враговете си. Точно през 1930 година, когато е открита планетата Плутон, Ганди прави прочутия Солен поход. През същата година той публикува и своя превод на „Бхагават Гита”. Ганди съчетава в себе си изключително мощна емоция, но напълно контролирана. С невероятната си твърдост по пътя към Истината с лекота пречупва големите си врагове, защото никой не искал да бъде отговорен за смъртта на Махатма. Но неговите действия нямат нищо общо с насилието и отрицателната проява на властта, напротив той побеждава единствено и само с личния си пример, като проявява необикновена сила на Духа, водейки съвсем прост начин на живот и следвайки целите си докрай, с цената на живота си.

Още по интересно е, че Ганди е поддържал кореспонденция с Алберт Айнщайн и дори са  имали намерение да се срещнат, но тази среща е била осуетена от убийството на Ганди. Айнщайн, имал опозиция на Юпитер с Уран, следствие от което е неговата революционна теория и твърде необичайни и задълбочени научни проникновения. Юпитер е в знака на Водолей, управляван от Уран. Прометеев огън в пълната си сила. :)) Уран носи огъня на Прометей, Юпитер му придава дълбочина и сила. Той разбирал мисията на Ганди, по – добре от всеки друг и го наричал политически гений.

Рождество Христово е! Нека водени от огнения дух на Юпитер да съумеем да извлечем неговите поуки подкрепяни от божествената сила, която той представлява и да крачим напред с увереност в бъдещето.   

Може би сто пъти започвах това писание. На мен не ми е много лесно да се концентрирам и да пиша, че и с подробности. :))))  Но за Юпитер  - винаги. Нека да оставим настрани това, че е бил страшен женкар – от нас да мине хахаха. Гръцкия еквивалент на Юпитер е Зевс, това ще рече  - вседържеца, гръмовержеца, този, който всичко дава и е щедър, прещедър и милостив.

Но е много важно, когато започваме да говорим за която и да е планета, управител на знак от Зодиака – първо да знаем какъв архетип въплъщава тя. Според митологията Юпитер е въплъщението на „божествения разум” или „висшия разум”, той е този който се явява като посредник между „божествения разум” и менталния разум – чийто управител е Меркурий. Тук връзката е изразена в опозицията на двата знака Близнаци – Стрелец, като Юпитер е управителя на Стрелец, а Меркурий на Близнаци. Юпитер също е съуправител на знака Риби, а Меркурий и на Дева. Всички те образуват подвижният кръст в Зодиака. Може да се каже, че най – общо Близнаци и Стрелец са знаци на ученето, образованието, а Риби – Дева, на служенето. Рибите се управляват от Нептун, който е надличностна планета. В случая като съуправител Юпитер изразява едно много важно качество, а именно способността да се свържеш с нещо много по – всеобхватно от от отделната личност. Затова Юпитер е проводник на алтруизма, благородството, щедростта, изобилието, толерантността, широтата, ентусиазма и вярата в нещо много, много по – голямо от отделния човек. 

В днешния така подреден и технократски свят, в който властва логическия разум, тези качества не са особено ценени. Но когато става дума за Юпитер, който според традицията носи много късмет и прочие, съвсем се няма предвид само, че другата година ще станем богати например. Неговото изражение в човек е всъщност много по –дълбоко на психическо ниво и обхваща неговата вяра в бъдещето и целите, които са набелязани. Юпитер е този, който ни вдъхновява да продължаваме напред с бодра крачка и върл ентусиазъм. :))))) Настройката към неговата енергия ни дарява с вдъхновението и прозренията, за които винаги сме мечтали, с неговия подтик изкарваме нашите съкровени стремежи на повърхността и ги привеждаме в действие (тук помага и Марс). Виждате ли на картинката къде е Юпитер? Доста е огромен нали? :)))Той е толкова всеобхватен и енергията му е толкова свръхекспанзивна, че привлича всички останали малки планетчици към себе си. :))) Може да се каже, че Юпитер също придава характерен оттенък на проявлението и на другите планети, особено, когато е образуван точен аспект с тях. Взорът му е отправен надалеч в бъдещето и ентусиазирано ще върви след осъществяването на набелязаните цели. Понякога обаче започва толкова бързо да върви напред, накаря тича и не забелязва нищо покрай себе си. Тогава Сатурн се опитва да го настигне и дръпне назад запъхтян и с пот на челото, аха и с изплезен език също горкият. :))) Дори мощния Сатурн, който може да се равнява на Юпитер по сила, се изморява от неговата експанзивност. Но все пак успява да го балансира. Нали символът на Сатурн е обратен на този на Юпитер. Това не е случайно. Комбинацията между двете планети е много мощна и изразява перфектния баланс между вдъхновеното осъществяване на стремежите и дисциплината и последователността. 

Не по – малко важна е и връзката между Близнаци и Стрелец, които принципно се разполагат по оста 3- 9 дом в хороскопа. Двата дома обхващат сферата на образованието и учението, като по тази ос менталния и висшия ум се допълват. Това е необходимо, защото много често идеите на Юпитер могат да останат въздух под налягане, ако не се намеси Меркурий с прагматичния анализ на възможностите и детайлите. Всеобхватните идеи се нуждаят от реалистична преценка и анализиране, за да могат да бъдат осъществени. В противен случай всичко остава празни обещания, което може да бъде много характерно за Юпитер. Това е една от лошите му страни, както и склонността да се надува като балон, а Марс и Венера да го гледат намръщено отстрани. Той толкова се е вперил в красивите си идеологии и чрез неговия знак Стрелец пръска стрелички навсякъде, че не забелязва нищо и никой около себе си. Та в тези случаи малко смирение никак няма да му е излишно. Затова се счита, че Юпитер екзалтира в Рак. Това е наистина добра комбинация, защото прекомерната екстравертност на Юпитер е обагрена от меката емоционалност на Рака. При този случай Юпитер не е хаплив самодоволко, а притежава усет за чувствата на хората около себе си. И разбира се, тази емоционалност не остава затворена в най – близкото обкръжение или семейството, както е при Рака, а се разпростира нашироко. Затова Юпитер в Рак проявява най – добрата толерантност и съпричастие към хората. 

В този ред на мисли е и връзката между Юпитер и Венера. Двамата се смятат традиционно за благодетели, като Венера е малката благодетелка, а Юпитер големият. Може да се каже, че Юпитер изразява същите подтици като Венера, но те се разпростират далеч отвъд личността. Венера въплъщава принципа на обвързаността, на нуждата от взаимност и близост. Тя дарява финес и способността да обгръщаш всичко с красота. Но всичко това е в рамките на нашето его. :))) Юпитер е този, който го разчупва и изнася отвъд личното. Затова той е и съуправител на знака Риби. Свръхчувствителните Риби са в царството на Нептун. В това царство няма граници и всичко там е едно. Чрез Нептун преживяваме трансцедентната реалност, но понякога това може да е свързано със заблуди или нежелание да живееш в реалния свят тук на земята. За щастие точно това при Юпитер липсва. Неговата огнена природа остава свързана с духа, но запазва способността си да придава реални изображения на неговите дарове.

В началото съм аз със себе си

после идваш ти...

Приближавам се и казвам нещо, 

и те докосвам, слушам, вдъхвам...

Двама сме. 

Още повече се приближавам и те чувствам, 

сливаме се, ставаме едно,

и ти оставаш ти, аз оставам аз -

сега сме общо трима, 

и тримата вибрираме с еднаква честота...

Когато сме трима,

имам моите и твоите ръце,

и две усти,

и пенис и вагина,

и моята брада, и твоите гърди,

и оргазмът ми е троен -

твоят, моят, нашият...

Прекрасно е,

така прекрасно е,

когато ти и аз се любим.

от Писмо 27,  "Писма до Клаудия"  

в тези думи, казани от Учител има много истина. Още повече, когато енергията на тези двама - трима е впрегната да работи за дадена кауза.

В Интернет пространството има много дискусии относно думата кауза. За някои тя дори е мръсна дума. "Ооо ама пак ли?" "И се насажда мнението, че тези, които се борят за каузи са хора ограничени и агресивни, когато другите не подкрепят, това за което се борят. Това ме направи изключително предпазлива що се отнася до прокламиране на каузи и убеждения за това, кое е справедливо. Както някои ме описаха - била съм по - тиха и от тревата. :))) Това не означава, че не мога да бъда досадна многознайка или пък нямам мнение по всеки въпрос. :)))) 

Но ето че животът пак ме опроверга. Много точно е казано "Животът винаги е прав". Случайност, синхроничност или каквото и да е ме срещна, благодарение на интернет с Хриси , с която сме наборки, колежки по съдба, астрологични роднини и какво ли още не. :)))) Когато първия път прочетох неин постинг в блога й, се засрамих. :)) 

Нека да ви представя и новата съвместна инициатива "Ние ви чуваме" . Сайтът има за цел да бъде комуникативен мост между нас - хората със слухови проблеми и всички останали. :) Знам, че предразъсъдъците се формират поради невежеството. Не искам да звучи сякаш съдя другите, че живеят в своето удобство, а просто искам да извикам на висок глас: " Хей аз съм тук. Искаш ли да общуваме? Отворена съм за твоя свят."

Най - ценният урок, който научих е, че в това да си открит - няма нищо страшно. 

Нега Бог бди над вас.  

Академия „Президент” има удоволствието да представи за пръв път в България тренинг-семинар от Програмата за обучение на управленци




ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО

Тренер: Скворцов Василий Василиевич, кандидат на психологическите науки, Академия за народно стопанство, Москва

Цел на тренинг – семинара: усвояване на компетенции за ефективно управление на хората, основано на разбирането за социалните и психологически закономерности на управленската дейност.

Задачи на тренинг - семинара:

1. да запознае участниците с психологическите основи на управлението, да се усъвършенстват навиците за управление.

2. да разкрие психологическата структура на взаимодействие на ръководителите с подчинените на различните етапи на управление.

3. да се изясни как се формират отношенията между ръководители и подчинени, какво представляват те сами по себе си, от какво зависят и на какво влияят.

4. да се покажат особеностите на индивидуалния подход към различните типове подчинени. Да се отговори на въпросите: на каква основа става разделението на подчинените на „силни” и „слаби” изпълнители, какви са общите загуби от „слабите” изпълнители, може ли от „слабите” изпълнители да направим „силни”.

5. да се научим да оценяваме психологическия натиск в управленските ситуации и да градим продуктивни отношения със служителите в условия на конфликтно взаимодействие.

6. да се оцени личната концепция за управлението на персонала и да се набележи програма за усъвършенстването й.

7. да се разгледат закономерностите и технологиите на ефективната комуникация в процеса на управление на организацията , а също и психологическите механизми на управленската убеждаваща комуникация.

8. да се набележат ефективни линии на поведение на ръководителя в сложни управленски ситуации.

9. да се разкрият психологическите механизми на убеждаващата комуникация. Да се опознае стратегията и тактиката на публичното говорене. Да се усвоят техники за водене на спор.


Сесия 1. ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО
1. Стил на управление на персонала.
2. Формиране на индивидуален подход към подчинените.
3. Разработка на типологиите на подчинените.
4. Анализ на взаимоотношенията в системата ръководство – подчинение.
5. Усъвършенстване на индивидуалната концепция за управлението на персонала.

Сесия 2. УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИИТЕ
6. Психологическо съдържание на конфликтното противоборство. Разработка на стратегии за управление на конфликти.
Сесия 3. ПСИХОЛОГИЯ НА УБЕЖДАВАЩОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
7. Оценка на индивидуалния комуникационен стил.
8. Психологически анализ на комуникацията. Ефективни стратегии на речевото поведение в управленски ситуации.
9. Изграждане на ефективна структура на управление на комуникациите. Отработка на начини за убеждаващо въздействие.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ТРЕНИНГ – СЕМИНАРА
Сесия 1. ПСИХОЛОГИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО И ПОДЧИНЕНИЕТО
Съдържание на управленската дейност. Компоненти на управленския цикъл. Ръководителят като субект на управлението. Изисквания към съвременното ръковoдство. Индивидуален стил на ръководство. Съдържание и специфика на основните етапи на управленската дейност. Персонала като основен обект на управление. Определяне на базовите потребности на служителите /тест/. Психологически характеристики на персонала. Формиране на отношението на служителите към организацията. Лоялност на персонала. Принципи на мотивация на служителите за качествен труд.

Субординацията като основа на отношението ръководство – подчинение. Съдържание на изискванията на ръководителите и подчинените. Оценка на професионално-деловите характеристики на служителите. Психологическата основа на разделянето на подчинените на „силни” и „слаби” изпълнители. Реакция на подчинените на „отдалечаването” на ръководителя. Загубите от „слабите изпълнители”. Изграждане на система на взаимодействие с подчинените. Оценка на ориентацията на ръководителя към определен стил на подчинение /тест/.
Формиране на отношение към подчинените. Tипология на подчинените. Ефективни начини за въздействие върху различните типове подчинени. Психологическа съвместимост в управленските системи. Критерии на управленския екип. Позицията на ръководителя в
управленската йерархия. Психологически натиск на позицията. Позиционната безопасност на ръководителя.

Сесия 2. УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИТЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА
Природа и източници на конфликтите. Конструктивна и деструктивна функция на конфликта. Обстоятелства, подпомагащи и възпрепятстващи развитието на конфликта. Оценка на индивидуалната агресивност /тест/.
Динамика и изход на конфликта. Възникване на конфликтни ситуации . Осъзнаване на конфликтните ситуации. Избор на стратегия на поведение в конфликта. Оценка на индивидуалния стил на поведение в конфликта /тест/. Модели на реална конфликтна ситуация. Ескалация на враждебност. Игрово моделиране на конфликт. Формула за оценка на изхода от конфликта и шансовете на страните за победа.
Стратегия на разрешаване и предотвратяване на конфликтите. Анализ на дълбоките интереси на конфронтираните страни. Ситуационно-ролева игра „Уволнение”. Конструктивен подход към разрешаването на конфликтите. Условия за намеса на трета страна. Ефективно посредничество при разрешаване на конфликти.
Особени форми на конфликтни ситуации.

Сесия 3. ПСИХОЛОГИЯ НА УБЕЖДАВАЩАТА КОМУНИКАЦИЯ
Структура на комуникацията. Елементи на структурата, съотношение. Бариери за възприемане на информацията. Фундаментално приемане на аргументацията. Какво е необходимо да се знае за хората, за да можем да ги убедим. Психологически особености на слушателя. Групата като обект на убеждение.
Типични групи слушатели. Експресна диагностика на психологическите характеристики на обекта на убеждение. Подготовка на аргументи за убеждаване. Проверка на ефективността на аргументите.

Публично говорене. Очаквания, предявявани към оратора. Понятието „кредитност” на публично говорещият. Начини за формиране на положителни оценки за говорещия от страна на аудиторията. Поведение на трибуната. Оценка на индивидуалния ораторски стил. Техники за преодоляване на «сценичната треска».
Структура на публичното говорене. Отработване на техники за установяване на психологически контакт в началото на речта. Тренинг за публична реч. Построяване на основната част на изказването. Техники за поддържане вниманието на аудиторията. Ораторски техники на публичното изказване. Оценка на публичното говорене – определяне на зоните за развитие на ораторските навици.
Задачи на заключителната част на изказването. Техника на активното слушане. Пробойни в публичната реч.

Делови разговор. Подготовка за разговора. Структура и съдържание на началния етап на разговора. Начини за оценка на позицията на събеседника. Настройка към събеседника, преодоляване на недоверието, установяване на психологически контакт. Избор на стратегия за разговора. Управление на поведението на партньора в разговора. Аргументация и достигане на
целите на разговора. Отговори на забележките. Неутрализация на „враждебните” действия на събеседника. Начини за психологическо въздействие на събеседника. Завършване на разговора. Оценка на резултатите от деловия разговор.

Техники за преговори. Подготвителен етап, разработка на концепция за преговорите. Социално – психологическа подготовка. Начало на преговорите: техники за представяне на позицията. Оценка на намеренията и целите на партньора. Определяне на стратегията на преговорите. Достигане на преимущество, техника на „принципиално” водене на преговори. Тактика на въздействието: позиционна война, психологическа борба, инструменти на „нечестна игра”. Начини за водене на преговори в неблагоприятни условия. Начини за защита на заетите позиции и въздействието на силния противник. Ефективно завършване на преговорите.

Видове спор. Начини за водене на спор: допустими, уловки, „свински” начини. Стратегия на доказателствата в полемиката. Начини за опровержение на доводите на противника. Противодействие на критичните забележки. Защита от вербална агресия. Въпросите като оръжие на полемиката. Типове въпроси. Тренинг за формулиране на остри въпроси и ефективни отговори в дискусия. Тренинг за отговор „НЕ!”.

Тренинг-семинарът ще се проведе на 7 и 8 ноември, 2009 г. в зала «Зенна» на адрес гр. София, ж.к. Мотописта, бл. 10 Е, вх. А, партер.

Цена: 375 лв. без ДДС.
В цената са включени: учебни материали, 3 кафе паузи, 2 обяда, превод.

За контакт:
Веселина Калчева — 0899 545 077
e-mail: academy@presidentsclub.bg

Уауу....! Наистина съм впечатлена. Тази вечер ме изненадаха в шоуто "Денсинг старс 2" с въвеждащия танц, който беше изигран от една впечатляваща двойка от Англия. Танцуваха страхотно, между тях и публиката осезателно течеше емоционалната вълна. Наглед нищо необичайно, освен че...дамата беше на възраст 75 години...Як младеж я размяташе на всички страни във въздуха, въртяха се в бесен ритъм! :)))

Дамата е започнала да танцува преди пет години и половина. Това означава, че е била на 69 години, когато е започнала. 

Всъщност не ви ли прави впечатление във вестниците, клюкарските колонки как описват вип персоните: господин еди кой си и посочват в скоби годините му, се появи на не знам кое си парти с госпожа, респективно госпожица еди коя си (задължително годините в скоби!!!), като вероятно това е новата любовна светска двойка и тъй нататък...

Такива ми ти работи... 

От време на време поглеждам в този страхотен блог Superhero Journal. :) След един от постовете имаше цели 715!!! коментара. Но както и да е...не количеството ме впечатли, а качеството. :)  Не прочетох нито един негативен коментар. No once!!! Във всеки трети се споменаваше думата любов....Love it...I'd love it.....it is lovling и т.н.... 

Да отварям ли дума за българските форуми и блог сфери? Отщява ми се да чета...Все не мога да си обясня този негативизъм, който срещам навсякъде с българска реч и тук таме нещо позитивно, но много рядко срещано. И не ми говорете, че е така щото видите ли тук стандартът бил много по - нисък, хората били не знам какви си дъръ бъръ....ай скитир! 

И да ви предупредя Меркурий е ретрограден до 1 октомври. Не подписвайте важни договори, внимавайте за писмата и телефоните и умната с комуникациите и вербалните изкази. :) 

Та в този ред на мисли твърде много ли се преекспонира думата любов в западното общество, където всеки разговор приключва с "Обичам те". 

Разбрах каква ще е моята котвичка.  Това е убежището, за което си спомняш, когато усетиш, че разни тъжни мисли и настроения се опитват да вземат превес. Когато искаме да се фокусираме върху нещо, но безуспешно понеже понякога е адски трудно, е наложително да си имаме котва, към която да се хванем веднага. Определено това върши работа, въпреки че си извикал в ума си всички възможни мъдрости и всичко научено, но без особен резултат. Та при поредния такъв момент един глас изникна в главата ми или може да е по - скоро някоя мисъл форма, знае ли се. :)))))  "Научи се да цениш абсолютно всеки момент, в който си жива, иначе никога няма да се научиш да живееш." 

Това е. "Винаги нещо се случва. Няма обикновени моменти." 

 Или по скоро късчета живот. Разбира се при това пътуване очакванията ми бяха съвсем различни. :) Аз уж обичам изненадите, но този път не можех да се оттърва от усещането, че нещо не е наред. :) 

Не, че очакванията ми не бяха надминати, но не знам защо все исках нещата да се развиват, така като си ги представях. Колко наивно от моя страна. :)))))) Стремях се да бъда отворена максимално с всички сетива и да възприемам с широко отворени очи, това което ми се показва. Добре, че го осъзнах още в началото. :))) Пътуването до Асеновград мина сравнително спокойно, но това при положение, че имате волята и желанието да пътувате в тъмни зори, за да избегнете кошмарния трафик. Пътем спряхме в Пловдив за да свръшим работни задачки и изчакаме слънцето милостиво да тръгне към заник и да продължим. Определено бих предпочела някога да живея в Асеновград, отколкото в Пловдив - градчето, което обичам и помня още от дете с дъхавото мушкато и вечерния полъх от Родопите, каменистата река Чая, спокойствието и обещанието на планината....

Вечерта премина в топли срещи, спомени и сладки приказки, за да се отправим на сутринта свежи и отпочинали  за Кръстова гора. Бях изпълнена с надежда, но обзета предимно от любопитство. Пътят е извит и тесен, а разминаването кошмарно. Красотите - неземни. :) Минавайки през Бачково, времето рязко се влоши и забръска дъжд...но пътувайки нагоре малко, по - малко ласкаво ни посрещна слънцето. :) После разбрах, че това е така, защото Господ ни е поканил през този ден да идем на това свято място. Поне така каза, старата жена, която се грижеше за параклисите при новата църква. По нейни напътствия трябваше да допрем до металния кръст нещо, което носим - кръстче или друг талисман и да благодарим в молитва на Бог, че ни е поканил да дойдем. Е, аз нямах кръстче, но носех сребърно колие с две сърчица, вплетени в едно по - голямо. :) Жената ни разказа за многото чудеса, които са ставали в местността, намагнетизирана от вярата на хиляди хора. И в този ден беше пълно с туристи и миряни, които ни даваха напътствия накъде да вървим, всички се поздравяваха и подкрепяха. :) В последствие по пътя обратно занесохме по едно шише със светена вода и камъче от Аязмото при манастира, във всеки дом, който посетихме. :) Неочкавано. :)))) 

От надписа при кръста - дарен от цар Борис трети разбрах, че хората са размествали керемидите на параклисите и оставяли бележки под тях. Надписът гласеше: "Бог ни призовава за съкровена молитва от сърцето, нима общението с него има значение чрез някакви бележки? Защо рушите параклисите като местите керемидите?" 

Много по - лесно е да рушиш, отколкото да градиш.

На връщане не можехме да подминем Бачковски манастир и разбира се ресторант "Джамура", но нещо не останахме доволни този път. :) На излизане от манастира, пред входа един "младеж" продаваше полускъпоценни камъни и веднага окото ми се привлече от яспис, който докато се усетя го награбих в ръка и бях осведомена, че това ми е "на късмет" :))) и ми беше подробно обяснено от какво пази и с каква сила дарява, също така че периодично трябва да се полива с вода, за да се отмие отрицателната енергия натрупана в него от тялото. 

Дълго ще помня вкуса на сладкото от диви ягоди (затова си взех едно бурканче, което кротува в хладилника :))) ), биволското кисело мляко, което опитах в Жеравна  и други вкусотии, топлите приятелски очи, омайните залези и природните красоти, които някак си ти вдъхват чувството, че да живееш има смисъл. :) И не по - малко: да обичаш. :) 

Други снимки можете да видите тук. 

Скоро прочетох: "Любовта няма да ни направи силни. Ние трябва да сме силни преди да започнем да обичаме."  Добрееее....но аз усещам, че именно любовта е това, което ни дава сили. Усещаме ли се, колко неща правим от любов? На какво сме готови, защото обичаме? Пренебрегваме себе си и всичко останало и дори не мислим дали е правилно. Замислих се, защо например мъжете предпочитат да имат в обкръжението си силни жени. Защо всички се лепят на силните винаги? Вярно - отдаваш им възхищение, черпиш енергия от тях и т.н. Но това не е истинска обич за мен. Не искам да бъда силна, за да ме обичат. :)) Искам да имам страхове и надежди да бъда понесена и изтърпяна заедно с всички тях. :)) Да боря страховете и да оправдая надеждите. :) 

Не си мислете, че само искам, искам....знам че Бог ми дава повече от необходимото за да събирам много в себе си и да го отдавам безрезервно. Само да имам сили да го направя. 

Дори да се уповавам само на Бог, без вяра в хората не мога да живея. Не знам как се живее така. Но може би не искам да се науча все още.